• Casino онлайн
• Сол казино 303

Расписание учебных занятий 1-го курса ФПИ

Модерната историография приема че царуването на Диоклециан слага край на серията от т.нар. Поделя властта си с Максимиан (285), а по-късно установява власт на четирима (Тетрархия). войнишки императори и поставя началото на Късната Античност. Диоклециан (всъщност Диокъл) произхожда от обикновено илирийско семейство в Далмация, баща му е бил освободен роб надничар при местен земевладелец.

Сол Казино Sol Casino онлайн игровые автоматы со.

Не се знае много за военната кариера на Диоклециан, освен че вероятно служи в Мизия и се издига до командир на императорската лична гвардия. В древното биографично съчинение Historia Augusta се разказва за това как му било предсказано, че ще стане император, след като убие глиган и стига до върховната власт, след като убива префекта Апер, чието име на галски означавало „глиган“. На войнишкия сбор близо до Никомедия Диокъл публично обвинява Апер за смъртта на император Нумериан и собственоръчно го намушква с меч пред събраните войници.

След като е обявен за император променя името си на Диоклециан. Диоклециан е признат за император от легионите на изток, но трябва да се сблъска с брата на Нумериан, император Карин, който все още властва на запад. В битката при река Морава в Мизия (вероятно близо до дн. Белград), Карин е победен и става жертва на собствените си войници, а Диоклециан разширява господството си над цялата империя.

Новият владетел заварва Римската империя в несигурно положение, разединена от въстания, граждански войни, разорена от чужди нашествия и икономически упадък. Осъзнал че само един император не е в състояние да управлява ефективно в трудните условия Диоклециан избира за колега своя съратник Максимиан, комуто дава владението на западните провинции и прозвището Херкулий („подобен на Херкулес“). За себе си Диоклециан запазва изтока и позицията на старши съимператор, като възприема названието Йовий (от бог Йове, Юпитер). Така той свързва идеологически своя режим с римската религия, придавайки му божествен произход и характер. Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска Персия, Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата „Доминус“ (лат. Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавния религиозен култ – теоретически неограничена власт.

Сол Казино онлайн - Sol Casino официальный сайт.

Диоклециан пръв въвежда като задължителен сложния дворцов церемониал следван от почти всички императори след него, с цел издигането на авторитета на властта и ограничаването на достъпа до обожествения приживе самодържец – нещо което би намалило покушенията и посегателствата срещу него. Един от тези ритуали е този на проскезиса – хвърляне в нозете на императора в знак на почит към него. Така посетителите в двореца вече биват задължени да се просват и коленичат пред императора, обкичен със златна корона и скъпоценности, и да целуват края на пурпурната му роба, като част от ритуалната постановка (Adoratio) в която се превръща всяко публично появяване на владетелската особа.

С тези промени започва нова епоха в историята на Римската империя – Доминат, просъществувал през късната античност до VI-VII век, замествайки предишната дискредитираната формална система на принципат. Обезсиленият Сенат, загубил авторитет през отмиращата епоха на принципат, вече не представлява дори второстепенен фактор в императорската политика, а град Рим фактически престава да играе ролята на столица, изместена от провинциални градове намиращи се по-близо до границите като Трир, Медиолан, Никомедия, Антиохия, Сердика, Тесалоника и други.   С течение на времето Диоклециан установил, че дори и разделена на две, империята все пак е невъзможно да бъде управлявана.  

За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през 293 г. системата на тетрархията („четиривластие“), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват сътветно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум.

Запазвайки върховенството си Диоклециан, заедно с Максимиан, назначават още двама: Галерий – начело първо в Египет и Сирия, а после на Балканите, а в Галия и Британия управлява Констанций I Хлор, който на свой ред също е осиновен от Максимиан. Било предвидено след 20 години двамата цезари да наследят властта на августите и на свой ред също да изберат свои заместници. Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат.

Виктор Федорович Янукович биография

Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности. Благодарение на новата допълнителна подялба на управлението се усилва държавният контрол във всички сфери на живота, укрепва се централната и местна власт, затвърждава се положението на управляващата класа, нормализира се политическият живот и става възможно за 20 години да се запазят съществуващите граници. Узурпаторите и външните врагове биват неутрализирани – едно наистина голямо постижение, имайки предвид, че през изминалия половин век Рим има средно всяка втора година нов император и е постоянно на ръба на гражданската война и криза. Въпреки това Тетрархията се оказва изкуствено творение и не успява да издържи дълго след края на Диоклециановото управление. Диоклециан започва реформи в армията, продължили при наследниците му (Диоклециано-Константинова реформа). Той разделя въоръжените сили на два вида: лимитанеи (Limitanei – „граничари“, наборници) и комитати (Comitatenses – „спътници“, професионални елитни части), удвоява числеността на войските и прави войнишката професия наследствена. Лимитанеите били наследниците на старите легиони по Дунавско-Рейнския лимес и в Дакия.

В течение на III век легионерите привикнали на уседналия живот във военните лагери (викуси) и тяхното преместване от едно място на друго се оказало почти невъзможно. Тяхната задача вече била да пазят границата и задържат нашествениците до идването на комитатите – професионални наемници, по-силната и мобилна част от армията.